....

Je ne regrette rien. Je suis une petite fleur avec des fautes qui sont grandes. Moi, je ne sais pas si je t'aime. Je ne peux pas comprendre les gens. Ils sont trop compliquees. Je me souviens quand j'etais petite, j'ai eu un ami avec lequelle je faisais des betises. Un jour ma mere m'a dit : "Si tu veux etre adolescente, tu dois faire des choses grandes." Ce jour-la je ne pouvais pas la comprendre mais maintenant je suis sure, qu'elle est la femme, la plus intelligente dans le monde entiere. Je l'aime.



"- Tu crois au coup de foudre ?
- Oui.
- Naïve."


"Du bonheur à l’état pur, brut, natif, volcanique, quel pied ! C’était mieux que tout, mieux que la drogue, mieux que l’héro, mieux que la dope, coke, crack, fitj, joint, shit, shoot, snif, pét’, ganja, marie-jeanne, cannabis, beuh, péyotl, buvard, acide, LSD, extasy. Mieux que le sexe, mieux que la fellation, soixante-neuf, partouze, masturbation, tantrisme, kama-sutra, brouette thaïlandaise. Mieux que le Nutella au beurre de cacahuète et le milk-shake banane. Mieux que toutes les trilogies de George Lucas, l’intégrale des muppets-show, la fin de 2001. Mieux que le déhanché d’Emma Peel, Marilyn, la schtroumpfette, Lara Croft, Naomi Campbell et le grain de beauté de Cindy Crawford. Mieux que la face B d’Abbey Road, les CD d’Hendrix, qu’le p’tit pas de Neil Armstrong sur la lune. Le Space-Mountain, la ronde du Père-Noël, la fortune de Bill Gates, les transes du Dalaï-Lama, les NDE, la résurrection de Lazare, toutes les piquouzes de testostérone de Schwarzy, le collagène dans les lèvres de Pamela Anderson. Mieux que Woodstock et les rave-party les plus orgasmiques. Mieux que la défonce de Sade, Rimbaud, Morisson et Castaneda. Mieux que la liberté. Mieux que la vie..."



"Un jeu de crétin ? Peut-être bien, mais c’était notre jeu !"

Quotes.

“In my dreams, I could be a Princess, and that's what I was. Like most little girls, I believed nothing less than a Prince could make my dreams come true.” -Loretta Young-


“I want to be remembered as the girl who always smiles even when her heart is broken, and the one that could always brighten up your day even if she couldn't brighten her own.”


“You know you're in love when you can't fall asleep because reality is finally better than your dreams.”


“If you see me as just the princess then you misunderstand who I am and what I have been through.”

"A Little Princess"

Capt. Crewe: What are you doing? Memorizing me by heart?
Sara Crewe: No... I already know you by heart.

Maya: All women are princesses, it is our right.

"Don't compromise yourself. You are all you've got."
—Janis Joplin


"The minute you settle for less than you deserve, you get even less than you settled for."
-Maureen Dowd-


"Love comes when manipulation stops; when you think more about the other person than about his or her reactions to you. When you dare to reveal yourself fully. When you dare to be vulnerable."
-Dr. Joyce Brothers-

Имам.

Имам нужда да плача. Да удавя света си в сълзи. Да променя съществуването си из основи. Да накарам вътрешния си глас да пищи и да удря по стените на душата ми. Имам нужда да те търся, но да не те намирам. Не ме учете как да искам. Учете ме как да мога. Как да постигам. Как да желая истински. Как да се откъсна от апатията и да се превърна в тиха прашинка. Прашинка, която да кацне на нечие рамо и да вижда. Да чува. Да усеща. Справям се със себе си. Повтарям се. Хаос и безпорядък. Имам нужда.

Дерзайте.

"Дерзайте, деца, дерзайте!" крещи странният социалист. "Цвети Секса - повтаря той- тя завладя държавата." Странно е как случайните хора стават случайни свидетели на случайни монолози на случайни откачалки. И е странно как нещата, които казват изведнъж започват тихомълком да заемат мястото на рационалите мисли в малките ни мозъчета. Промрънкваме някакво извинение, за да успеем да се измъкнем от словоизлиянията на същия "пациент" и си продължаваме по пътя, подхилквайки си и мислейки си "Аз никога няма да бъда него." И един ден ставаме "него". Превръщаме се в общоприетия стереотип на "ходещите революционери". И чак тогава имаме времето да седнем и да поразмислим върху думите на "него". Тъжно се спираме между двата контейнера, които ни очакват с разтворени капаци и дояждаме половинката гранясал сандвич, който сме успели да изровим от малката кофа на спирката. И после крещим "Дерзайте, деца, дерзайте!"

Ела.

Лъжем. Две три бърсалки с честност и едно шише с разкаяние. Ела и опитай. Вдишай ме. Вземи ме и бягай. Душата ми полепва по кожата ти. Съзнанието ми се впива в пръстите ти Лежи по дланите ти. Нямаш линия на живот. Нямаш линия на любов. Имаш лудостта ми по лицето си. Изкрещи на очите ми, разлей се в малка локва от саморазруха. Погрижи се за егоцентризма ми Ела. Създай ветрове от слабост и невежество. Ничия друга. Нищо друго. Никой друг. Недоизпити думи и недоядени разочарования. Крепи ме. Говори ми. Слушай ме. Обичай МЕН ? Ти за мен си криво огледало. Не се разбирам.

Едно голямо чЕкане.

Днес седнах и се замислих. Замислих се колко много бих искала да ти кажа да вървиш на майната си или иначе казано "Не те искам." Но не мога. Не мога да насиля устните си да изрекат тези думи. Не мога да насиля ръцете си да ти ударят шамар. Не мога да насиля душата си да те заклейми. Имам да ти казвам ужасно много неща, но не мога. Една огромна буца нерви е заседнала в гърлото ми и ми пречи. Искам да те попитам дали за момент си се замислил какво би било ако можеше. Ако искаше. Ако знаеше как. Съмнявам се ти самият да си наясно. А тя те чака. И аз те чакам. Всички теб чакат. Но ти не идваш. Днес един странен човек ми каза "Животът е едно голямо чЕкане. Чекаш да се родиш. Чекаш да порасТЕШ. Чекаш да започнеш работа. Чекаш да започнеш изпити. Чекаш да влезеш. Чекаш да се омъжиш. Чекаш децата да се родят и като се родят започваш да чЕкаш да умреш." Не искам да съм тази, която винаги чЕка. Искам да съм тази, която кара останалите да чЕкат. Но не съм. Няма и да бъда. Каза ми, че съм красива. И какво от това? Красотата е куха. Каза ми, че съм готина. И какво от това? Характерът ми е гол. Жал ми е за нея. Тя си мисли, че те познава, а всъщност е доста далеч от истината. Жал ми е, но в края на деня тя е тази, при която гузен се прибираш. А аз съм тази, която чЕка. Не те искам. Само да можех да ти го кажа.

Лудости.

Опитвам ли се ? Искам ли ? Не знам. А къде съм ? На едно място. Място, лишено от какъвто и да е разум. Място, освободено от задръжки до такава степен, че понякога се будя сутрин и се чудя къде по дяволите съм . Коя съм аз ? Е, какви са тия трудни въпроси ? Аз съм аз. А кои сте вие ? Какво искате ? Искате ли изобщо ? Може би не очаквате нещо кой знае колко впечатляващо. Може би нямате нужда от такова нещо. А може би има твърде много "може би" и "ако" по света. "Ако" и в двата смисъла на думата. Хаха, изненада.
От какво наистина се нуждаем ? А има ли значение, след като получаваме само това, което искаме. Кого го е грижа от какво се нуждаем ? "Мамо, мамо, искам прясно мляко, защото е полезно за костите. " Чували ли сте изобщо някое малко дете да го каже ? Много въпроси ли задавам ? А вие на колко ще ми отговорите ?
В моя свят има врати.Ужасно много врати.Зелени, сини, червени, лилави. Не, не, не употребявам такива неща... Все още, хаха. Зад вратите се крият заровени енигми и, за жалост, леко позабравен морал. Е, не моят де. Моят още си е тук. Понякога зад тях има малко любов, малко тъга и малко съжаление. По-скоро много съжаление. Врати, врати, врати... Вратите са само ненужни прегради и извинения за хилядите премълчани думи и забранени мисли.
Обичам...обичам. Достатъчно.Това винаги е достатъчно.Не, почакайте...греша. Никога не е достатъчно.Напоследък май обърквам двете крайности и не знам кое как трябва да бъде казано. Оглупявам. Не става ли така с всички ? Не ?Е, жалко. :))

Шт.

Слънцето тихо седи в скута ми и трепти като светулка. Една жива усмивка се прокрадва по розовите ми устни. Тихата мелодия на сутрешния бриз се примесва с мириса на силното черно кафе, което ме приканва с ароматните си пари. Затварям очи и в мигом през главата ми започват да тичат луди мечти и ненормални идеи. Цветя, облаци, кучета в смокинги, смешни анимационни чичковци с големи носове и малки очи. Облива ме вълна смях и ме оставя да се боря в морето от лудост.
Изведнъж слънцето изчезва. Търся го по себе си, но не го виждам. Търся го навън, но не го намирам. Поглеждам към небето и виждам как остават моменти докато не се разтвори и не изсипе върху нас солидно количество малки, танцуващи капчици. И не греша. Започва танцът на водните балерини.Танц, който ще промени града. Танц, който ще го изчисти и ще остави зад себе си само глухата тишина. Шшшт. Още една доза лудости.

Крила.

Виждали ли сте как пърхат крилата на пеперудата? Достатъчно бавно, за да ги видим и твърде бързо, за да забележим как издухват всичко грозно по пътя си.След себе си оставят само и единствено великолепие.Обичам пеперудите.Те ми напомнят, че лято има и рано или късно ще се върне заедно със слънцето.

Yes, I do.

Yes, I enjoy fighting with you.Yes, I like getting on your nerves.Yes, at times I'm impossible.Yes, I miss you.I liked it when it was just me and you.I liked it when you would just sit there quietly staring at me like I was a very precious piece of art.The truth is that I'm not.I'm far from being a shiny jewel or an uncut diamond.I'm imperfect and at times I'm even more than that.I'm unbearable.And still..You would always forgive my every mistake.No doubt, that's one of the nicest things anyone has ever done for me.Not only did you neglect all my flaws but you supported them.To you I was like this small and fragile figurine that is so breakable, you are afraid that the slightest touch will harm it.Of course at times you didn't spare me at all.You yelled and let me know that I'm not the only one who can show emotions and scream in a high-pitched voice (no offense. (: ).You looked so fierce that I was afraid to approach you, to say something.I would just stand there like a little child whose little puppy was lost.And then there would be a fountain of tears just crawling out of my eyes and rolling down my pale cheeks.And you would stop.You would stop yelling.You would try to apologize and I would just look at you with those eyes that would make you feel as though you were the one who lost that puppy.And then I would forgive you.As awful as I may be and as difficult as you are, I would still always forgive you.But the worst part of it all is that...I'm not the one to forgive.You are.With great regret, sir, I have to inform you that I have crossed the line.

Понякога.

Върти се кръг от емоции. Падам. Вътрешни пориви владеят оранжевото в мен. Вият гнезда в кожата ми и дърпат нишки душа Страх на балкончето на желанието ми. С тънкии студени пръсти. Гори. Крещя с лилава тишина, напук на черния смях. И после тихо. Едно дълго, самотно тихо. Изгубих се. погрешно разбрана дума. Лутам се. скитам по пътеките на умората ни. Не съм железен кламер. Аз съм цветна. Държа да бъда цветна Тик-так. Още една минута отчаяние. Тик-так.