Върти се кръг от емоции. Падам. Вътрешни пориви владеят оранжевото в мен. Вият гнезда в кожата ми и дърпат нишки душа Страх на балкончето на желанието ми. С тънкии студени пръсти. Гори. Крещя с лилава тишина, напук на черния смях. И после тихо. Едно дълго, самотно тихо. Изгубих се. погрешно разбрана дума. Лутам се. скитам по пътеките на умората ни. Не съм железен кламер. Аз съм цветна. Държа да бъда цветна Тик-так. Още една минута отчаяние. Тик-так.
Няма коментари:
Публикуване на коментар