сряда, 29 октомври 2014 г.

Библиотека

Прегънах се на сто. И пак не ме пожела. Молих се. Плаках. Извинявах се. На пейката. Вкъщи. На леглото. На бюрото. Между книгите. След цялото това време. Нямам място сред теб. Търсих те. Сред книгите на осмия етаж. После сред рафтовете на шестия. Седнах на масата на третия. Изпих кафето си на седмия. Качих се до четвъртия на спринт. После бавно слязох до втория. Подскачах до деветия и лазих до единадесетия. Взех асансьора до десетия и със затворени очи стигнах до дванадесетия. Знам, че те няма на петия, но и под неговите маси се скрих. Четвъртият е абсурд. А първият? Първият е моят край. Съня ми взе. Всичко ми взе. Душата ми взе. Всичко ми взе. Но се трупат глоби. По пет пи на ден. Търсих те. Сред книгите на всеки етаж. Успях да те намеря, но. Никога.