сряда, 8 декември 2010 г.

Имам.

Имам нужда да плача. Да удавя света си в сълзи. Да променя съществуването си из основи. Да накарам вътрешния си глас да пищи и да удря по стените на душата ми. Имам нужда да те търся, но да не те намирам. Не ме учете как да искам. Учете ме как да мога. Как да постигам. Как да желая истински. Как да се откъсна от апатията и да се превърна в тиха прашинка. Прашинка, която да кацне на нечие рамо и да вижда. Да чува. Да усеща. Справям се със себе си. Повтарям се. Хаос и безпорядък. Имам нужда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар