Дори в най-мрачните времена, настъпили в нечий живот, съществува една малка розова светлинка. Розова, жълта, бяла, не знам, при всеки е различна. Тя е малка, едва забележима, но съдържа в себе си всичката топлина на света, всичката светлина във Вселената, цялта надежда в хорските сърца. Рядко я виждаме, но тя винаги е там и ни моли да я забележим, да я усетим и да се сетим, че тъгата и отчаянието не са безкрайни. Че всичко ще приключи и ще има хубав край. Началото е било трудно, хлъзгаво, пълно с перипетии, но в един момент ще дойде краят. Не винаги е близо и не винаги се вижда, но малката светлинка е там, за да ни напомни за него, за себе си, за нас. Наздраве за розовата, жълтата, бялата или както там я виждате, светлинка.