А можех ли наистина? Можех ли да бъда там? Можех, разбира се. Но ме беше страх. Както всички ги е страх. Всеки има нещо, от което се ужасява. Аз мразя паяци. Не самите насекоми, а начинa, по който се движат. Плаши ме. Страх ме е и когато в стаята ми е тъмно, а аз не съм в леглото си. Винаги съм се страхувала, че нещо ще изпълзи изпод матрака и ще ме завлече в някоя бездна. Но може би, чудовищата, които се крият под матрака ни, всъщност са тези, които са се загнездили в главата ни. Прекарват денонощието си в чоплене на мислите ни и дълбаене на сигурността и спокойствието ни. Страх ме е от това, че ще нараня хората. Страх ме е, че те ще ме наранят. Страх ме е, че ще се проваля.