Имало едно време. Имаше едно време. Имаше от всичко по малко. Сега има от всичко по много. Хората се промениха, чувствата се промениха, обещанията се промениха. Имаше едно време. Кога беше това време? Кога всичко толкова се забърза? Кога всичко толкова се усложни? Къде отидохме? Къде отиде смесицата от меланхолични чувства? Защо отиде там и нямаше ли кой да я спре? Нямаше ли кой да спре мен? Къде отидох аз и защо? Винаги съм знаела, че задавам прекалено много въпроси. Но сега задавам само празни отговори. Отказвам да повярвам, че всичко това се промени. Не искам да знам, че обещанията остават да висят във въздуха като кухи облаци. Защо не се будя и къде отиде разумът ми? Къде отиде ти?