??

Имам някакво вдъхновение ама какво да го правя? Не искам да го превръщам в чиста форма, искам да е нешлифовано. Как да дам глас на мислите и съществата в мен, когато нямам желанието да ги оформя? За какво ми е чистото съдържание, когато не мога да го предам по никакъв смислен начин? Думите са на връхчетата на пръстите ми, но напиша ли ги- мигновено губят блясъка си. За какво са ми кухи думи, без грам избистрена мисъл? На кого да се облегна? Какво да кажа? Защо са ми тия ръце, като няма никой в мозъчната кутия? Вятър, братко, вятър. 'Баси.