Скри се под кафявото на очите,
където необятната Марианска падина
започва да се спуска
към връхчетата на пръстите й.
Пирамидите на Египет,
Кулата в Пиза,
Големия Бен и всички
триумфални арки, потопени
в тръпчинката на брадичката не
могат да опишат чувството
на непредвидимите глътки с помисли,
които
се изливат в чашата на душата ми в 3
през нощта.
Когато тя посяга към нощното шкафче с
лавандулова крехкост и чаен поглед.
Чувствеността на Африка,
тъгата на Европа,
педантичността на Америка,
студената тишина на Антарктида,
зеленото на Австралия,
необятността на света
се ширят някъде
под вените на бялата й гуша,
докато
поглежда жълто към Сахарата в сърцето ми.
Самотата на Колизеума,
бездиханието на Айфеловата кула,
чудадостта на Пратера,
живота на Рио,
маските на Венеция,
хаоса на Троя,
цветнотата на Лувъра,
спокойствието на Белведере,
желанието на Червения площад.
Всичко това, залостено в родилния белег
до коляното й.
Картата на желанията й
е на върха на кутрето ми.
Аз не обичам география,
но нейният свят е
мой.
