Нямам си

Пиша. Пиша непрекъснато. Пиша по небето, по паважа. Пиша по пукнатините в улиците, по рисунките на стените. Пиша по лицата на хората, по чувствата им. Пиша по собствените си чувства. Пиша, а не изписвам. Не тракам. Не щракам. Пиша в ума си. Не написвам нищо. Не казвам нищо. Изтощена от липсата на повърхност. Къде да се излея? Да прокапя по крайчетата. Живописен сън в есенен следобед. Сгушена в собствената си глава. Метален писец в механичен мозък. Пак забравям. Къде да се разпиша, къде да се разлея. Нямам хартия. Нямам и писалка. И молив нямам. И бюро нямам. Стол нямам. Стая нямам. Къща нямам. Улица нямам. Нямам и град. Дори площад си нямам. Свят си нямам. Нямам си.

Отворено.

Добро утро, господа, Спахте ли добре? Аз не спах. Мислих. Аз съм на 20 години. Уча в Шотландия. Не е нормално един 20-годишен човек да се чувства толкова обременен. Вие, господа, правите живота ми тежък. Вие, господа, ме прокудихте. Вие, господа, не ми дадохте шанс да остана вкъщи. Вие, господа, не ме видяхте. Вие, господа, не чухте нито един от виковете на многобройните хора, които в продължение на 4 месеца крещят, молят, искат помощ. Вие, господа, ме обрекохте на тежката съдба да се скитам, бездомна, ненамерена. Вие, господа, поставихте мен, семейството ми и любимите на границата. На границата между вкъщи и това, което е отвъд. Вие, господа, отнехте душата ми. Душата на 20-годишно момиче. Душата на млад човек. Душата на вашите деца. Вие, господа, не се интересувате от това, което имам да ви кажа. Вие, господа, няма да си тръгнете без бой. Докато не се пролее чуждата кръв. А защо не и вашата? Аз, господа, искам да пролея вашата кръв. Искам да страдате, да тъжите, да ви боли. Вие, господа, няма да отстъпите, докато на някой не му писне и не ви разстреля. Аз, господа, съм млада. Зелена. Пълна с живот и желание. Но сега, господа, желая само вашето скорошно отстъпление. Искам да видя как свеждате глави, господа. Искам да видя как се мъчите, господа. И как плачете. Искам да ви прокудя, господа, на някое далечно място. Искам да си тръгнете, господа. Никога не съм мразила, господа. А сега мразя. Мразя вас, господа. Желая ви скорошно отегляне, господа. Надявам се да заспите спокойно, господа. Завинаги. Искрено ваша, С.