петък, 21 септември 2012 г.

Студено ми е. Тъжно ми е. Плаче ми се. Нормално е. Уморена съм. Ненормално е. Не знам какво правя със себе си. И къде да се дяна. Стаята ми е малка. Леглото ми е малко. Аз съм си малка. Този град ми е малък. Тези хора са ми малки. Задушаващо създание Нормално е, нали?

2 коментара:

  1. Нормално е, разбира се. Най, най, най-нормалното нещо е. Вчера бях на студия и знаеш ли, ти си още там. Поглеждах всички и виждах теб. А пък Данчо четеше имената за кастинга и стигна до някаква Симона, и трябваше да видиш реакцията, всички започнаха да ръкопляскат и да се смеят. Смешно-тъжно. А с теб така и не си говорехме много. Всъщност помня единия път, в който си говорихме, защото ти ми каза да не давам на хората да тъпчат мечтите ми. Е, ти още си си вкъщи. Вчера видях, че си. Не позволявай на хората да ти стъпчат вкъщи, което си е в теб, защото то никога няма да бъде малко. Съжалявам. Не знам защо хората още не са успели да измислят убедителен начин да кажат, че всичко ще бъде наред, дори когато го вярват.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти. Това е убедителната дума, която са измислили хората дотук, за да изкажат признателността си.

    ОтговорИзтриване