:)

В един прекрасен ден просто спрях да усещам солената топка сълзи, която стоеше заклещена в гърлото ми. Затворих очите си за светските безумия и създадох мои собствени. Пожелах нещо друго, някой друг. Спрях да слагам вериги на свободата си и пуснах въображението си от стоманения му затвор. Реших да пусна и него. Исках и той да види това, което аз виждах в продължение на ужасно много време. Оставих настрана предразсъдъците и за един велик момент бях свободна. Свободна и доволна от това, което съм. Това, което оформях в продължение на 18 години. Бях аз. Точка.