Слаба

Понякога забравям коя съм и какво искам. Забравям, че не съм такава и започвам да се държа така. Иска ми се да можех да се изправя срещу себе си и да повикам малко, може би да си ударя един-два шамара, да се разтреса и да се осъзная. Колкото до теб и твоите емоционални удари, мога да те уверя, че не си достатъчно силна, за да ме накараш да плача. Слаба, малка и нищожна.

:)

В един прекрасен ден просто спрях да усещам солената топка сълзи, която стоеше заклещена в гърлото ми. Затворих очите си за светските безумия и създадох мои собствени. Пожелах нещо друго, някой друг. Спрях да слагам вериги на свободата си и пуснах въображението си от стоманения му затвор. Реших да пусна и него. Исках и той да види това, което аз виждах в продължение на ужасно много време. Оставих настрана предразсъдъците и за един велик момент бях свободна. Свободна и доволна от това, което съм. Това, което оформях в продължение на 18 години. Бях аз. Точка.

.

По дяволите, защо е толкова трудно да споделяме? Какво ни пречи да отидем при някой, да го погледнем в очите, да се вкопчим в него и да кажем: "Не, не съм добре. Може ли да ми помогнеш?" Вместо това ние избираме да се усмихваме, да се крием под прозаичните си извинения и тихо да ридаем в леглото, докато от умора и сълзи клепачите ни не слепнат. На другия ден ставаме, слагаме малко грим и се правим, че сме спали до късно. Истината е, че тези двайсет блажени минути, които сме прекарали в сън са приключили с гръмък и клиширан кошмар за самота и вечна празнота. И вместо да изкрещим на света, че просто не се чувстваме добре и имаме нужда някой да чуе отчаяните викове, които глухо излизат от дъното на душата ни, ние лъжем, а чувствата се трупат в ъгъла. Трупат се и бавно ни зариват. Вещоманията ни се изразява в чувствомания. Един ден се будим и осъзнаваме, че не сме същите хора, а някакви бледи руини със счупени очи и изхабени души. И тогава е късно да споделим. Късно е да викаме. Късно е да плачем и да се оплакваме. Никой няма да ни чуе, защото сме сами, а и кой би предположил, че някога бихме се почувствали зле. Нали винаги сме добре? Нали?