неделя, 10 април 2011 г.

Тихота.

Тихота. Не тишина. А тихота. безцветните нишки на ежедневието безропотна тихотата. милиони, милиарди неприкосновени и безпрецедентни слепи мигове. Тихота, а всъщност кухота. бледата другарка на самотата. говоря без глас. Напомням си, че съм там разкъсвам и пребоядисвам всички смели минути. Зелено, жълто, лилаво, оранжево, червено. Сивото е отдолу. Чака и напомня. Безмилостно къса пластовете шарено. А после се смее. И боли. Пари. Киселее. Балансирам с чадър по незримите нишки на тихотата. Подавам си ръка и се заразявам със звънлив шепот. Боядисвам се в слънце. Сгрявам се с оранжево. Смея се в зелено. Гледам в розово. Усмихвам се в жълто. Дишан в лилаво. Смешно размазани по повърхността на очите си. Няма го вече сивото. Виждам се. Винаги.

На "Близките". Bubbles.

Няма коментари:

Публикуване на коментар