Зависима.

Десният ми крак нервничи. Свирепо ям долната си устна. Тропам с пръсти по масата. Никого. Никъде. само една илюзия, необуздана неподправена страст към нещо, някого, някъде. Теб. Слаба. Незначителна. Подчинена. Принизена. С отнета свобода. Никога върната. Изпочупх нишките на сърцето си за години, векове, хилядолетия. Отказвам се от зависимостите си. Те се отказат от мен. Защото съм счупена. И не мога да ги прегръщам. Няма ги тук в моята забранена Утопия.