Шум и нещо си там

Съвсем се занемарих. Не физически, а душевно. Оставих духа си да капе от тавана на прекалеността ми. Твърде много енергия имам, твърде много шум в ушите и сърцето. И не знам какво да ги правя. Не знам къде да ги забутам. Пробвах да си запокитя енергията в един от чорапите и да го заровя дълбоко във второто чекмедже отгоре надолу, а шума исках да го залостя в дървената кутия за бижута. Не ми се получи. Енергията така се тръшкаше и мяташе лудешки, че цялото ми бюро вибрираше от ужас. Шумът стана толкова нетърпимо гръмогласен, че се наложи да го извадя от кутията само и само да спре да пищи като новородено кученце. Седнах на ръба на леглото с една топка енергия в дясната ръка и едно кубче шум в лявата. Погледнах ги уморено, с досада, с погнуса, ако щете. И те ми отвърнаха със същото. В миг на недоумение, цялото ми изражение се промени. Доближих носа си до кълбото и го подуших, то от своя страна ми отвърна със същото. Не мога да повярвам! Как така това нагло малко кълбе ще си позволява да се доближава до мен?! Ядосах се, а то- също. Изкрещях, а то- също. Успокоих се и представяте ли си, то- също. Попиваше емоциите ми, като кухненска гъба. И ми ги връщаше с тройна сила. А кубчето шум, като усети какво става, се разсърди, че не е част от малката ни извратена игра на алтернативна "Гоненица". Изсмях се и го обърнах към себе си, едно такова сърдито, намусено, копие на злочестата си притежателка. Погалих го, а то в отговор на нежността ми, намали децибелите на писъците си. Погледна ме с несъществуващите си очи и се усмихна с невидимата си уста, разкривайки мнимите бели зъби. Все пак, може би, енергията и шумът в ушите не бяха толкова лоши. Те бяха моите уродливи деца. Сама ги бях създала- сама щях да ги отгледам и да ги превърна в нещо повече от изродчета, които ме побъркват. Щях да ги превърна в сила, мощ и светлина, пък един ден, кой знае, може би, щях да ги трансформирам в чисто нов дух, който да не занемаря на нечий таван, а да отгледам със същото недоумение и любов. Абе, тая шизофрения си ми видя сметката и това си е. Много шум за нищо, дет' се казва.