Днес стигнах до едно твърде важно заключение. Хората имат нужда да обичат. Хората нямат нужда да бъдат само и единствено обичани, напротив. Имат нуждата да знаят, че могат да дарят любовта, скрита в тях на някого. Иначе просто не са хора. Просто са сенки. Тъжни, болни и безсмислени сенки. Любовта се оказва единствената маслинова клонка, която ни подсказва, че някъде съществува една малка и уютна Утопия. Ние просто трябва да я намерим и да се завържем за някое дърво там, за да не бъдем премахнати или просто преместени от малкото ни райско кътче. Днес съм истински прозорлива емоционална развалина. Браво на мен.