Хората обичат да ти бъркат в главата, да се ровичкат из мозъка и да пренареждат чувствата. Не мога да ги понасям. Появяват се изведнъж, като мълния, удрят те, оставят те да лежиш в шок на студения под и бягат. Не мога да ги понасям. После забравят за теб. Забравят, че са те ударили, че са те оставили безмълвен и глух. Не мога да ги понасям. Накрая, обикновено, когато вече си започнал да се учиш наново да говориш, от време на време произнасяш по някоя дума, те се връщат с валсова стъпка и те удрят отново. Не мога да ги понасям.