"Жена" на Блага Димитрова

"Как тревожно е да си жена. Красота и усмивка да бъдеш сред всекидневния сив кръговрат, вярност -срещу изменчивия вятър, нежност-в загрубелия свят. От безбройните пътища земни най-рискования да избереш- безразсъдния път на сърцето и докрай да го извървиш. Твоя единствена радост да бъде радост да даваш.Да бъдеш в нощта светло прозорче,което чака, първа стъпка,разбудила утрото. Ти,слаборъката,да подкрепиш силата на ръката корава. И непростимото да простиш, и да градиш живот от отломки. Отговорност е да си жена. Бъдещето да носиш в утроба. Да продължиш в един детски вик дългата мълчалива целувка. Вечност да сториш от краткия миг. Твойте прострени ръце за прегръдка люлка да станат за нов живот. Нощем над него безсънна да тръпнеш, светла като звездоокия свод. Всяка детска усмивка-със бръчка да заплатиш и в косите със скреж. Сълза по сълза на новото стръкче своята хубост да предадеш. нищо за себе си да не оставиш. Саможертва е да си жена. И до ранена,разбита гръд чистите извори да защищаваш просто за да съществува светът. Горда съм,че съм родена ЖЕНА. " Блага Димитрова

Ирония

Наздраве за момента, в който осъзнаеш, че единственото нещо, което не си искал да се случва се появява, изсмива ти се в лицето и после бавно и методично се изпикава върху вярата ти в справедливост, гледайки те нагло в очите. Има дни, в които това се случва многократно. Такива, в които наистина ни се иска да се хвърлим през прозореца, защото ни е омръзнало да живеем на тази планета. Но точно тогава, в този СЮБЛИМЕН момент се появява нещо, което...ни скапва още повече. Мислим си, че няма как да бъде по-зле. Няма как да съдбата да ни оака още повече. И ето, то става. И то с разстройство. А на нас не ни остава нищо друго освен да стиснем зъби и да се бием. Или да плачем и да се свием на кълбо. Плачът и свиването на кълбо винаги действат.

Това беше.

Време е за ново начало. За нов въздух. За нови ухания. Не мога да опиша колко съм щастлива да затворя една книга, писана в продължение на 12 мъчителни години. Години, изпълнени с тъга, радост, немощ, гняв, смях, неадекватност. Години, които ми се ще да изтрия от съзнанието си и същевременно да не изпускам от хватката на спомените си. Години, които няма да върна. Които няма да искам да върна. За които ще пролея сълза. За които ще ритам безпомощно след време. Не благодаря на никого за нищо. Благодаря на себе си, че излязох жива. Много променена, малко луда, но жива. Благодаря за предстоящата нова глава от живота ми. Тя ще бъде най-трудното нещо, което ще напиша. Пожелайте ми успех, защото не знам дали ще се върна.