Луда.

Луди казват на хората, които правят едно и също нещо и очакват различен резултат. По тази логика 99,9% от населението по света не сме в час. Аз определено си давам сметка, че няма смисъл от напрегнатото очакване на каквито и да било резултати. Очакванията са за тъпаци. Умните хора знаят, че не трябва дори за момент да се оставят на поривите на въображението си. Кому са нужни напразни очаквания? Те са средството на съдбата да ни покаже, че в нашия свят планове не могат да просъществуват, независимо от това дали сме кралицата на Англия или Пешо от 204. А аз лично се имам за прекалено луда. За 19 години не се научих, че от хората не трябва да се очаква, че ще следват само разочарования и горчиви избори. Тъжното е, че по всяка вероятност и през следващите 119 години пак няма да се науча и пак ще чегъртам с малката карфичка по белезите, врязани дълбоко в същността ми. Лудата с карфицата. Лудата с очакванията. Вечно влюбената луда. Лудата.

Бяла, ненаписана.

Хората имат навика да се срещат и разминават по най-нелепи начини и най-незнайни пътища. Хващаме се един за друг и се опитваме отчаяно да се вплетем в едно неразделно, преди ветровете на несигурността да ни разделят. Механично вкопчените пръсти едвам издържат, стискат, докато връхчетата им не се отделят...завинаги...засега...за някога.
"От бялата хартия цветен жерав се роди. Към теб политна. Разгъна се в стремеж да те прегърне и пак превърна се в хартия. Хартията остана там. Бяла, ненаписана." -Владимир Ковачев.
http://www.youtube.com/watch?v=g0SicAEukI8