Дерзайте.

"Дерзайте, деца, дерзайте!" крещи странният социалист. "Цвети Секса - повтаря той- тя завладя държавата." Странно е как случайните хора стават случайни свидетели на случайни монолози на случайни откачалки. И е странно как нещата, които казват изведнъж започват тихомълком да заемат мястото на рационалите мисли в малките ни мозъчета. Промрънкваме някакво извинение, за да успеем да се измъкнем от словоизлиянията на същия "пациент" и си продължаваме по пътя, подхилквайки си и мислейки си "Аз никога няма да бъда него." И един ден ставаме "него". Превръщаме се в общоприетия стереотип на "ходещите революционери". И чак тогава имаме времето да седнем и да поразмислим върху думите на "него". Тъжно се спираме между двата контейнера, които ни очакват с разтворени капаци и дояждаме половинката гранясал сандвич, който сме успели да изровим от малката кофа на спирката. И после крещим "Дерзайте, деца, дерзайте!"