Едно голямо чЕкане.

Днес седнах и се замислих. Замислих се колко много бих искала да ти кажа да вървиш на майната си или иначе казано "Не те искам." Но не мога. Не мога да насиля устните си да изрекат тези думи. Не мога да насиля ръцете си да ти ударят шамар. Не мога да насиля душата си да те заклейми. Имам да ти казвам ужасно много неща, но не мога. Една огромна буца нерви е заседнала в гърлото ми и ми пречи. Искам да те попитам дали за момент си се замислил какво би било ако можеше. Ако искаше. Ако знаеше как. Съмнявам се ти самият да си наясно. А тя те чака. И аз те чакам. Всички теб чакат. Но ти не идваш. Днес един странен човек ми каза "Животът е едно голямо чЕкане. Чекаш да се родиш. Чекаш да порасТЕШ. Чекаш да започнеш работа. Чекаш да започнеш изпити. Чекаш да влезеш. Чекаш да се омъжиш. Чекаш децата да се родят и като се родят започваш да чЕкаш да умреш." Не искам да съм тази, която винаги чЕка. Искам да съм тази, която кара останалите да чЕкат. Но не съм. Няма и да бъда. Каза ми, че съм красива. И какво от това? Красотата е куха. Каза ми, че съм готина. И какво от това? Характерът ми е гол. Жал ми е за нея. Тя си мисли, че те познава, а всъщност е доста далеч от истината. Жал ми е, но в края на деня тя е тази, при която гузен се прибираш. А аз съм тази, която чЕка. Не те искам. Само да можех да ти го кажа.