Днес нямам какво да напиша. Няма тема, която да изкарам на дневен ред. И все пак усещам, че трябва да кажа нещо, да направя нещо, да изкрещя, да счупя, да ударя, да се смея, да се разплача, да видя. Ама не знам какво. Затова днешният ми монолог спира дотук, но си пожелавам утре да знам какво точно да кажа и да направя.