Добре. Ясно е, че за всяка душа си има място. За всеки има някакъв предначертан път. Да, вярвам в тия глупости за съдбата, кармата или както искате го наречете. Смятам, че няма случайни неща. Няма миг, който да се е случил "просто така". Всеки прави неща с ясно определена цел. Дори на момента да си мислим, че е просто някакъв странен импулс на живота, по-късно се сещаме, че е било ясно определен шамар. Добре. Ясно е, че всички вървим нанякъде. Но къде е това "нанякъде"? И има ли наистина хора, които да не са "изгубени души"? Очевидно е, че има хора, които си мислят, че всичко им е ясно, че са планирали целия си живот и знаят всичко до най-малки детайли. Обикновени тъпанари. Идеи в дългосрочен план, а явно и в краткосрочен план не биха просъществували, защото още не сме намерили идеалния баланс между цената, която плащаме и това, което печелим. Добре. Ясно е, че хората са тъпаци. Ами тези, които си дават ясна сметка, че са изгубени души? Те също са тъпаци. Няма правилен подход към живота. Няма "изгубени" и "намерени". Има само "души". Това да не ви е "Лост енд фаунд"? Добре. Ясно стана, че всички са просто "души". Не трябва да ходим чак до Индия, за да се търсим. За да търсим душиците си. Не трябва да ходим никъде. Трябва да стоим със себе си. Не че ще се изгубим, де. Просто трябва да стоим със себе си.