Самоунищожението често приема различни форми. Не винаги разбираме за съществуването на вътрешни битки. Душите ни се борят с телата ни, с мислите ни, а ние оставаме в неведение за всичко, което се случва в нас. Най-пагубната форма на чисто и неподправено самоунищожение е прекаленото щастие, прекаленото всичко, като цяло. Прекалено забавление, прекален алкохол, прекалени цигари, прекален смях, прекалено търсене на тръпки. Прекаляването е първият симптом на тихата ни битка. Най-трудната и най-тежката от всички битки. Духът ни се опитва да се измъкне от хватката на тялото, което се стреми да го стъпче и смачка. Фалшивото чувство за сигурност ни успокоява, но само външно. Само, когато не се замислим върху това, което се случва с нас. Но как да спрем? Как да спрем, когато това чувство на прекаленост е толкова хубаво.