Напоследък храната има вкус на пепел. Не знам дали е заради хилядите гадости, наблъскани в нея или заради хилядите гадости, наблъскани в мен. Моркови, пилешко, картофи, царевица- всичко има вкус на прах. И трудно се преглъща. Както всичко напоследък. Както всичко винаги. Вече все по-трудно преглъщам думите и действията на хората. Все по-тежко ми става да ги отхвърля с лека ръка и да се усмихна. Струва ми се, че изгубих нишката. Златната нишка на спокойствието си. Хората винаги се стремят към щастие, аз просто искам спокойствие. Но пък в днешно време, за жалост, не се продава в кутии. Тъжно е да се самоунищожаваш, а да няма кой да ти помогне. Да няма кой да те чуе и да те спре. Може би просто трябва да се справя сама. Да спра да се вкопчвам и да избягам. А как да избягам? Къде да избягам? Забравих. [49 дни]