Защото.

Защото спокойствието е относително понятие. Защото не винаги това, което ни се струва прекрасно и неподправено е всъщност кално и оцапано с пороци. Защото не ни трябват пасивни часове, а активни минути. Защото се опитваме да намерим онази забравена свещичка във вътрешността си и намерим ли я, тя пламва с пареща мощ. Защото се превръщаме в разноцветни светулки с копринени криле в мига, в който се погледнем. Защото всеки има графитени пръсти, с които да изрисува бледото си лице. Защото търсим и за пръв път намираме. Защото не знаем как, но в моментите, в които не мислим, действаме най-правилно. Защото никой не ни е предупредил, че именно действията преди думите носят заряда, който ще събуди живата ни страна и ще разглоби механичната. Защото всяко нещо, до което се докоснем носи част от живота ни. Защото независимо колко се опитваме, никога няма да успеем да повторим някой миг. Защото ние сме ветровити. Защото ние сме енергия, мощ, огън. Защото се опитваме да бъдем хора, когато всъщност сме много повече от това. http://www.youtube.com/watch?v=5VcrcLpvLCs&feature=related