Това беше.

Време е за ново начало. За нов въздух. За нови ухания. Не мога да опиша колко съм щастлива да затворя една книга, писана в продължение на 12 мъчителни години. Години, изпълнени с тъга, радост, немощ, гняв, смях, неадекватност. Години, които ми се ще да изтрия от съзнанието си и същевременно да не изпускам от хватката на спомените си. Години, които няма да върна. Които няма да искам да върна. За които ще пролея сълза. За които ще ритам безпомощно след време. Не благодаря на никого за нищо. Благодаря на себе си, че излязох жива. Много променена, малко луда, но жива. Благодаря за предстоящата нова глава от живота ми. Тя ще бъде най-трудното нещо, което ще напиша. Пожелайте ми успех, защото не знам дали ще се върна.