Човек

Как така сме се научили да пропускаме всяка предложена възможност? Как имаме готовността да кажем "не" на всяка новост, появила се на прага ни? С какво безочие успяваме да зашлевим съдбата през лицето? Да крещим, че не искаме благоприятна промяна? Не знам. Човекът е тъжно животно. Сложно, трудно и много объркано. Сложили сме прегради на свободата си и я държим на каишка, давайки й само вода от време на време. Накрая, като всяко живо нещо, тя ще се умори и ще умре- сама, без подкрепа, с посинял от нашийника врат. А тогава ние какво ще правим? Ще скимтим и ще дращим безпомощно по вратата на втория шанс. Но той няма да ни отвори, защото не е втори, а милион и втори. Шансовете не са безкрайни, свободата умира, а понякога съдбата се обръща и ни зашлевява тежко по бузата.