Кутия.

Бях готова да плача. Да страдам. Да се бия. Да падам. Да ставам. Да блъскам. Да крещя. Да мълча. Да не мога. Да не искам. Бях готова да скачам. Да се провалям. Да съжалявам. Да повтарям грешките си. Да ги потретям. Бях готова да се откажа. Да престана. Да изчезна. Да се примиря с условията. С паветата. Бях готова да обвиня всички за всичко, за нищо и пак за всичко. Бях готова да тичам и да загубя "Важното" в името на едното шишенце "Самота". И после видях кутията с "Надежда" Сложих малко в устата си. не можех да спра. Опитвах. сладко, солено, кисело, горчиво, люто, истинско. Има хиляди малки кристалчета изпод обувките на Безмълвните. Сега сме само аз и кутията. Не съм готова.