вторник, 4 януари 2011 г.

Ха-ха-ха.

Той те гони. Ти го гониш. По какъв начин го гониш? Бягаш след или от него? Тичаш по настроенията му ? Смееш се на вътрешните му мотиви? Виждаш недостижимостта му? Докосваш се до убежденията му. Спри да се криеш. Той те гледа. Вижда те. Усмихва ти се. Мрази те. Иска да счупи ината ти и да прекърши тесногръдието, което се е впило в цялостта ти.
Нека си спомним какво казват умните хора - "Не гони дивото след като имаш питомното." А сега нека си спомним какво казват РАЗумните хора - "Не слушай умните хора." Бягай, за да не те хване. Смей се, за да не се вкопчи в теб. Гледай, за да не те удари. Фалшивей, за да не те иска никога. Обичай, за да не се престраши.
Започвам да звуча като преоценен спомен от лексикон. "Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен." Винаги съм мразела тази игра на безсмислени и несвързани думи. Не съм ти нито роза, нито крем, най-малко съм щастие за теб. Не ми размахвай тези мисли, не съм ти робиня.

Няма коментари:

Публикуване на коментар