Хората имат навика да се срещат и разминават по най-нелепи начини и най-незнайни пътища. Хващаме се един за друг и се опитваме отчаяно да се вплетем в едно неразделно, преди ветровете на несигурността да ни разделят. Механично вкопчените пръсти едвам издържат, стискат, докато връхчетата им не се отделят...завинаги...засега...за някога.
"От бялата хартия цветен жерав се роди. Към теб политна. Разгъна се в стремеж да те прегърне и пак превърна се в хартия. Хартията остана там. Бяла, ненаписана." -Владимир Ковачев.
http://www.youtube.com/watch?v=g0SicAEukI8
Няма коментари:
Публикуване на коментар