Слънцето тихо седи в скута ми и трепти като светулка. Една жива усмивка се прокрадва по розовите ми устни. Тихата мелодия на сутрешния бриз се примесва с мириса на силното черно кафе, което ме приканва с ароматните си пари. Затварям очи и в мигом през главата ми започват да тичат луди мечти и ненормални идеи. Цветя, облаци, кучета в смокинги, смешни анимационни чичковци с големи носове и малки очи. Облива ме вълна смях и ме оставя да се боря в морето от лудост.
Изведнъж слънцето изчезва. Търся го по себе си, но не го виждам. Търся го навън, но не го намирам. Поглеждам към небето и виждам как остават моменти докато не се разтвори и не изсипе върху нас солидно количество малки, танцуващи капчици. И не греша. Започва танцът на водните балерини.Танц, който ще промени града. Танц, който ще го изчисти и ще остави зад себе си само глухата тишина. Шшшт. Още една доза лудости.
Няма коментари:
Публикуване на коментар